Ако си мислите, че ви показваме архивни кадри от бомбандиран град в някой предишен век – грешите. Пред вас е европейската столица на културата през 2019-та година –градът, избран заедно с Пловдив да бъде средище, витрина и сцена на ... културата. Матера, център на провинция Матера, регион Базиликата, Южна Италия...

Стоим над старите квартали със скални жилища, наричани саси, в които са живяли повече от 20 000 души само допреди ... 65 години. Тук потомците на може би първите жители на Италиа са раждали и отглеждали децата си , заедно с домашните си животни – прасета, кози и овце, в пещери, издълбани в меката скала. Без ток, вода и канализация... в едно общо помещение, в което се влиза през такава малка врата и проветрението става през това прозорче над вратата – единствено! Така се е живяло тук без никаква промяна - век след век. Докато през петдесетте години на миналия век избухва поредната епидемия от малария, която става повод градът да бъде посетен от министър председателя ... Потресен от видяното, той възкликва – това тук е срам за Италия... Годината е 1952-ра. Властта веднага взима мерки и започва изселването на семействата от сасите . Оказало се трудно. Полиция, войска е трябвало да пази денонощно пещерите, за да не връщат в тях вечер обитателите им. Процесът продължава ... 14 години, въпреки че на хората от сасите са дадени безплатни жилища с всички удобства... Междувременно градът става известен на интелектуалците от севера, които започват да го рекламират и ето че през 1993 г Матера влиза в списъка на Юнеско за историческо наследство, а Мел Гибсън снима тук „Страстите Христови“. Последван е от други известни кинаджии... Колелото се завърта. Властта решава да превърне мъртвия град в туристическа атракция, за тази цел хвърля отново няколко милиона, за да докара в него ток, вода и канализация... Сега сасите се радват на голям интерес, тук има пицарии, бутици и кафенета. Животът продължава... Матера е избрана за културна столица на Европа в конкуренция с още 5 други италиански градове. Може би защото тук има и по-съвременни квартали с типичната гостоприемна атмосфера на италианския юг, стари църкви и няколко музейни сбирки – архиологически, на фотографията, на склуптури и на ... мъченията. Още нещо научаваме. Матера получава 7 пъти повече европейски пари от Пловдив, за да посрещне домакинството си като столица .... на културата .

Пак в Южна Италия, в провинция Бари, се намира друго много известно градче – символ на региона в туристическите справочници – Алберобело – градът на каменните къщички, наречени трули...

Цветно, шумно и весело е в това градче, което сякаш ви пренася в свят на приказките ... Не толкова приказна обаче е историята за възникването на трулите... 16-ти век, селското население в областта изнемогва от тежките данъци. И тогава се ражда идеята за къщите от камък, които строяли без свързващ материал. Идеята било къщите да могат за един миг да се разрушат, та, когато дойдат бирниците, да заварят само купчина камъни на мястото на селището... Тази измама ставала със знанието на местният владетел, който я пазел , и прибирал за себе си един все пак по-нисък данък. Но след няколко века друга фамилия заела мястото на му и вдигнала данъка. Тогава селяните се оплакали на централната власт като разкрили тайната на тругите и в замяна поискали да им се позволи да ги строят като постоянни жилища, със свързващ материал.Така и станало, и оттогава трулите са трацидионното за района жилище, в което зад дебелите 1 метър стени зиме и лете се поддържа почти постоянна температура. Красиви са и са толкова привлекателни дори за чужденците, че вече се продават - реставрирани и напълно нови на много високи цени. Двата квартала на Алберобелло с трули се различават по това, че единият се води археологически резерват, и в него няма търговски дейности, а в другия кипи търговия и ресторантьорство... Тук дори църквата е построена като трула и затова е е единствената по рода си в света... Алберобело и близо до него - Локоротондо – друго красиво градче в долината на трулите. Италианците го умеят – цветно, безгрижно, спокойно. Долче вита по южняшки!

Репортаж на Таня Николчева от 2017 г. за ТВ предаване "Успешно земеделие" и сайт www.Agroinfo.bg.