Някога тук, по поречието на река Арда, северозападно от днешния град Ардино, минавал важен античен път, Вия Игнация. Свързвал Бяло море и Тракия през прохода Маказа. Тук имало и мост, който бил разрушен, не се знае кога. В началото на 16-ти век обаче, по нареждане на султан Селим Първи, мостът бил възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Тогава той бил известен под името Шейтан Кюприя. Местните обаче и до ден днешен го наричат Дуволския мост.

Няколко легенди има свързани с това име. Ето една от тях. Години наред хората се опитвали да вдигнат мост между двата бряга. Но всеки път буйната река разрушавала това, което са построили. И когато решили да се откажат, със задачата се заел млад майстор, който бил готов да пожертва любимата си, като вгради сянката й, за да построи моста. Тогава му се явил дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж. Но му поставил и условие. За да бъде мостът здрав и вечен, трябвало до него да бъде изобразен неговия лик. Той обаче трябвало да бъде едновременно видим и невидим, да може да се докосне, и все пак да не бъде материален. В противен случай лукавият щял да вземе душите на майстора и невестата му. За изненада на всички зидарят изпълнил условието и съградил моста. Но скоро след това се споминал и тайната му останала неразгадана.

Факт е обаче, че Дяволският мост стои непоклатим вече 500 години.

А образът, дал името му, е видим само няколко минути от деня, когато слънцето е точно над моста. Материален е, защото това е камъкът под градежа и все пак като образ, видян само отвисоко, е нематериален. Образ, който ще видят само хората, които имат въображението да го зърнат.

Автор Аспарух Йончев