Алхамбра! Намираме се пред прочутия мавърски дворцов комплекс – град над града, който не спира да удивлява хората вече осем века. На този хълм в историческата 1492 г. стоял и последният му владетел – Буабдил Мохамед 11-ти, предал града след дълги битки  с  испанските крале Фердинанд Арагонски  и Изабела Първа.  Говори се, че сред като излезли от града, маврите се спряли на едно високо място, наричано днес „Въздишката на мавъра“.   Когато погледнали назад, за да зърнат за последен път своя величествен червен дворец, майката на Буабдил му казала: „Плачи сега като жена за онова,  което не можа да защитиш като мъж!“

Дълго може да се разказва за дворците и градините им, които са построени в началото на 13-ти век от маврите, завладяли голяма част от Испания. Дворците са строени денонощно, дори на светлина от факли. Толкова са бързали маврите да се настанят на това благословено място – с климат и природни дадености, които им били отказани в пустинната им родина.

Маврите не можели да се нарадват най-вече на изобилието от вода. Затова тя блика тук от десетки фонтани и езерца.

Недалеч от дворцовия комплекс    се намира Хенералите, мавърска вила със своите  прочути градини, в които стотици видове цветя,  декоративни храсти и дървета удивляват несекващия поток от туристи... . Именно  тук през 1492-ра година  испанската кралица Изабела Първа  дарява бижутата си на Христофор Колумб за експедицията му, довела до откриването на Америка. 

  Комплексът Алхамвра  е от шест части - палатът Насарите,  в който стени и тавани са  невероятна каменна дантела,  Дворецът на Карл V , Рауда, Медина и крепостта Алкасаба. Забележителен е „Дворецът на лъвовете“ – описан като най-ценния образец на арабското изкуство в Испания.

 Цитаделата е оцеляла като по чудо  на няколко пъти -  не само след  разрушително земетресение в околността.  Легендата твърди, че по време на френската окупация един от маршалите на Наполеон  издал заповед да взривят двореца. Минути преди изпълнението на заповедта обаче на една от кулите се появил трупът на обесил се боец от испанската армия – войникът Гарсия.   Маршалът приел това като лошо знамение, отменил командата си и светкавично напуснал Гранада.

Още една легенда от   Алхамбра... Красавица  от царските наложници се влюбила в християнин,  гост в двореца.  След неговото заминаване, момичето свирело денонощно тъжни песни на вълшебната си  сребърна  лютня. Не след дълго   испанците завладяли крепостта,  а девойката завещала инструмента си на града. Лютнята, която се смятала за магическа,   била отнесена в Италия  и след доста време хора, които  не знаели историята й, претопили среброто  прехвърлили струните й  върху една стара цигулка. Дали случайно  пък ,  това била ... цигулката на Паганини.
 Магия  от  Алхамбра с продължение през вековете - една от многото, превърнали червената крепост   в осмото от новите Чудеса на света.

 Автор Татяна Николчева

Севиля – перлата на Андарусия! Четвъртият по големина град в Испания – ето как изглежда той от камбанарията  на Ла Хералда , третата по големина  катедрала в християнския свят. Градът на река Гуадалкивир. Това е историческо място. Оттук, от пристанището на Севиля, достъпно в миналото и за морски кораби, в утрото на 3-ти август, 1492 г., три кораба – Санта Мария , Пинта и Ниня под командването на италианеца от Генуа Христофор Колумб, поемат в търсене на   западен път към Индия. В пътуването, което ще промени света. Само две десетилетия по-късно Севиля вече е пристанището, което свързва  Испания с нейната отвъдморска колониална империя.

Градът става неимоверно богат. Испания е влязла в своята Златна ера.

В Севиля в края на 15-ти век се случва още съдбоносно събитие. Срещат се двамата велики мореплаватели  - Христофор Колумб и Америко Веспучи. Малко хора днес знаят, че те не само са се познавали, но са били приятелии са изпитвали дълбоко уважение един към друг. А от Христофор Колумб Америко Виспучи добива много знания и опит, които му позволяват да открие новите брегове. И да даде име на два континента, с близо 30 % от сушата на планетата.

Как става това?

Италианецът Америко Веспучи пристига в Севиля в доста зряла за онова време възраст – на 40 години, като агент на банката на Медичите. Работата му била да наблюдава  подготовката на кораби за плавания. Това позволило на високообразования флорентинец да изучи изтънко устройството на корабите и астрономията. От това време е познанството му с Колумб. Предполага се, че са имали и съвместно плаване.

 Новооткритите земи се наричат на името на Америко Веспучи по две причини. През 1507 г. германският картограф Мартин  Валдзеемюлер в „Увод в космографията“ за първи път нарича Новия свят -  Америка. Той изработва карта с непознатата дотогава тясна територия  на мястото на днешна Южна Америка. Нарича я  на името на Америко Веспучи – първо, защото не е знаел за пътуванията на Колумб, и второ, защото по това време  Америко е бил вече известен с пищните си описания за новооткритите земи, пълни между другото с неточности и измислици. Но все пак, на него се приписват думите: “Това е  една съвсем нова земя! „

   В същото време Христофор Колумб до смъртта си е вярвал и упорито е твърдял, че е открил Индиите! Което му данася много страдания,  затвор, обвинения в измама, отмяна на титлите и ... забрава. Изпаднал в немилост, Колумб умира само на 54 години през 1506-та година. Десетилетия неговите наследници водят  дела, за да получат полагаемите им се богатства от баща им.  Накрая ги спечелват, оттогава и славата на Колумб се връща до такава  степен, че днес в Андалусия почти във всеки град е издигнат паметник на трите кораба, с които за първи път е достигната Америка.

А във величествената катедрала на Севиля на централно място се намира съркофагът, в който се предполага,  че е прахът на Колумб. Този съркофаг се носи на раменете на четирима крале на Испания!С  поклон доземи на човека, който приживе е бил окован и хвърлен в тъмница, само защото докрай е настоявал, че е открил Индия.

Между другото в Севиля, а не в родната Флоренция се връща Америко Веспучи, за да умре през 1512-та година.

След смъртта му обаче  Валдзеемюлер, разбирайки своята грешка, да даде името му не само на няколко големи острова, а на цял континент, се опитва да заличи недоразумението. Така на публикуваната от него през  1513-та година  нова Карта на света,  името Америка отсъства. Късно. Новият свят остава завинаги свързан с името на флорентинеца -  счетоводител, талантлив навигатор  и автор на сензационни описания...

   Но да се върнем към историята на Севиля. През 1248-ма година Кралят на Кастиля Фернандо Трети  побеждава маврите и връща града на християните. Веднага започва преустройството на джамиите в църкви. Най-голямата е изграждана  наново почти  100 години. За да се превърне в третата по големина готическа катедрала в света. Легендите разказват, че сутрин майсторите чертаели в пясъка  план на строежа, който е трябвало да бъде издигнат, и после го триели, за да не може никой след тях да повтори градежа.

   Намираме се пред най-големия златен олтар в света! Не само в него, в цялата катедрала има десетки безценни произведения на изкуството – икони, дървени иконостаси и стенописи.

  А отвън – още нещо интересно. През средните векове всеки човек, преслевдан от закона, ако минел зад тези заграждения, бил спасен, защото ставал под закрилата на църквата.

Огромното богатство на Севиля, пренесено с дървените кораби през океана, не е изчезнало през вековете. И не е видно само във величествените, потънали в злато и сребро катедрали и дворци. Четвъртият по важност град в Испания  и днес е едно багато, благоденстващо място. Това се усеща и в дребните неща от всекидневието. Тук дори на улицата ще ви сервират в красиво изрисувани съдове. Пейки в парковете са произведения на изкуството.

А Площадът на Испания ще ви изуми с невероятната си красота. Построен за Испано-американското изложение през 1929-та година, той представя историята на отделните области на Испания  чрез тези керамични композиции. Величественият национален павильон, проектиран от Анибал Конзалес,  е шедьовър на нео-андалуския барок.

Севиля... Площади и църкви, тихи, уютни улички, в които никой не бърза. Тук цари дух на спокойствие, безгрижие и материално благополучие. Казахме ли откъде идват най-дълбоките му корени.? Да. От 3-ти август 1492-ра година.

Автор Татяна Николчева.

13-ти март 1917 –та година. В този ден тук, на това място е имало ливади, на които три пастирчета от близкото селце пасяли стадото си. Около пладне над тях се появила ярка светлина, която те помислили за светкавица. В този миг пред тях застанала Девата, по-светла от слънцето, с молитвена броеница в ръце. Тя им казала, че трябва да се молят всеки ден и че ще идва при тях през следващите месеци на същия ден и час. Девата от Розари, както започнали да я наричат местните хора, а после и всички поклонници, се явява на това място във Фатима на 13-ти юни, на 13-ти юли, 13-ти септември и последно на 13-ти октомври същата година. Свидетели на последното й появяване са 70 000 поклонници.

Девата от Розари предрича, че войната ще свърши скоро, но идва нова, ооще по-унищожителна световна война. Поискала във Фатима да се построи храм, който тя щяла да закриля.

Намираме се в едно от най-светите места в християнския свят. Тук молитви и проповеди се четат от 7 часа сутринта до 10 часа вечерта на няколко езика. И милост, любов, смирение и благодарност докосват сърцата на хиляди поклонници.

Автор Татяна Николчева

Кападокия! Страната на красивите коне! Така се превежда името на тази невероятна област в централна Турция, която няма аналог в света... За историци, геолози, за науката, Кападокия сигурно е богато поле за изследвания и открития, за нас като християни, това е преди всичко – рожденното място на Свети Георги, убежище за ранните християни, място, според преданията, с 1000 църкви, параклиси и манастири в дълбокото минало.

Един поглед назад във времето ни връща вбронзовата епоха, когато хетите й дават името Хати. След падането на империята им, Кападокия преминава последователно в ръцете на асирийците, на Персийската империя, на Александър Македонски и накрая на династията на Ариатес.

През II в. пр. Хр. Кападокия е подчинена на Римската империя, а при управлението на император Тиберий става нейна провинция. През II в. от новата ера, гонени от римляните, раннохристияни намират убежище по тези земи и решават да се възползват от естествените вулканични формирования, за да се защитят от вражеските нападения. Те създават подземни градове (свързани помежду си с плетеници от тунели) с къщи, винарни, водохранилища, параклиси, църкви и дори манастири в тях. Кападокия остава римска провинция до разделянето на империята, когато попада под управлението на Константинопол. През IV век тук живеят Кападокийските отци, считани за първите, формулирали Християнския Символ на вярата.

През VIII в. арабите нахлуват в Кападокия, а през XII в. тя преминава във властта на селджукските турци, като в края на XIV в., при управлението на Баязид, става част от Османската империя. Сегашна Кападокия е една от основните туристически дестинации в Турция, посещавана годишно от над 10 милиона туристи. Църковният комплекс с 30 отворени за посещения скални църкви е пълен с хора от сутринта. Тук свеждаме глава пред подвига на първите християни, пред живописците и монасите, които са оставили своя неизличим белег в скалата и в историята на нашата вяра.

Ето ни и в подземния град – най-старият, Деринкую, в превод – дълбок кладенец. По сложност, според учените, може да се сравнява с египетските пирамиди. Смята се, че строежът му е започнал е през 800 г пр.н.е. от фригийците. Този град е на 13 нива с 15 000 малки шахти за въздух, на 85 метра дълбочина, и съдържа стотици фамилни стаи, олтари, хранилища, дори преси за грозде и конюшни. Вълшебните комини, Скалният замък, Подземният град, долината на гълъбите, долината "Зелве", скалите, чиято форма наподобява семейство, възвишението Учисар, панорамата край град Гьореме... Няма да запомним имената на всички забележителности на Кападокия, това е ясно. Градовете Невшехир, Юргюп, Ючхисар сега се сливат в едно в спомените ни за това уникално място. В него танцът на дервишите в нощта е само едно от чудесата, които няма как да видите на друго място или в друго време...

Автор Татяна Николчева

Оператор Аспарух Йончев

2018 г.