Стартира трети прием на проектни предложения по мярка 2.3 „Насърчаване на нови производители на аквакултури, развиващи устойчиви аквакултури“ от Програма за морско дело и рибарство (2014-2020 г.). Бенефициенти могат да бъдат нови производители, притежаващи професионални умения и компетентност, които навлизат в сектора. Общият бюджет по приема е в размер на 5 487 613 лв. Минималният размер на допустимата безвъзмездна финансова помощ за едно проектно предложение е 30 000 лв., а максималният - 850 000 лв. Възможното съфинансиране е в размер до 50%. За операции, осъществявани от предприятия, които не са малки и средни е до 30%.
Допустими за финансиране са инвестиции в изграждане на нови басейнови стопанства за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми. Дейности за възстановяване, реконструкция и модернизиране на съществуващи обекти за аквакултури също попадат в обхвата на мярката. Финансират се и инвестиции за създаването на стопанства за биологично производство на аквакултури, включително сертифицирането на дейността им и други.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17,00 часа на 03.02.2020 г. Подаването на проекти се извършва изцяло по електронен път чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на Европейския съюз в България (ИСУН 2020). Необходимо е използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg.
Настоящи оферти за закупуване на ЦАРЕВИЦА и СЛЪНЧОГЛЕД от Еуралис Семенаhttps://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t1c/1/16/1f33d.png");">?https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t1a/1/16/1f33b.png");">?
https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t51/1/16/2714.png");">✔️ ОФЕРТА 50+7 (валидна до 31.12.2019) - За всеки 50 закупени торби семена царевица или слънчоглед, клиентът получава 7 БОНУС ТОРБИ от същата култура.
https://static.xx.fbcdn.net/images/emoji.php/v9/t51/1/16/2714.png");">✔️ ОФЕРТА 10+1 (валидна до 31.05.2020) - За всеки 10 закупени торби семена царевица или слънчоглед, клиентът получава 1 БОНУС ТОРБА допълнително.
Научете повече за нашите предложения ТУК https://bit.ly/2oP2Dv7
или от регионалните представители на Еуралис
В СЛЕДВАЩИТЕ 30 ГОДИНИ СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ПРОИЗВОДСТВО В СВЕТА ТРЯБВА ДА СЕ УВЕЛИЧИ С ОКОЛО 60 %
52% ОТ ПРОДУКТИВНИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ СА ВЛОШЕНИ ОТ 1970 ГОДИНА НАСАМ.
До 2050 г. се очаква световното население да достигне 9,7 милиарда, а селскостопанското производство ще трябва да се увеличи с около 60%, според Организацията на храните и земеделието (FAO). Продоволствената сигурност зависи от земеделието, което само по себе си зависи от естествените екосистеми като почва, вода, флора и фауна. Увеличаването на добивите само по себе си не е достатъчно - в името на нашата околна среда трябва да използваме тези екосистеми по устойчив начин.
Почвата е основно предизвикателство. Отглеждането на достатъчно храна зависи от наличието на достатъчно плодородна и здрава почва, но обществото не винаги вижда почвата като ценен ресурс. Може да има погрешно убеждение, че то е свободно достъпно. Това не е така. В основата на проблема стои деградацията на почвата. Светът губи футболни игрища на земеделски земи всяка секунда до опустиняване, урбанизация, неустойчиви практики за управление на почвата и миграция, което оставя земеделските земи изоставени.
Докато производителността в селското стопанство се е увеличила драстично от 1970 г. насам, общата площ на продуктивни земеделски земи се е свила, а 52% от сега са влошени, според Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD).
Нарастващото търсене на повече и по-качествена храна държи земеделските земи под постоянен натиск да произвеждат повече. Правени са опити за решаване на проблема с деградацията на почвата чрез технологични изследвания и разработки и устойчиви практики за управление на почвата. Например, природозащитните селскостопански практики: минимално нарушаване на почвата, сеитбообращение, покривна култура; заедно с оптималното управление на хранителните вещества, оптимизирането на използването на вода и др. спомага за предотвратяване на ерозия на почвата (чрез покриване на земята и с минимални смущения в почвата), изграждане на органичен въглерод в почвата (чрез оставяне на остатъци на земята, за да се разложи в почвата и минимално нарушаване на почвата), което в крайна сметка спомагат за подобряване здравето и плодородието на почвата, допринасяйки за по-висока производителност на културите и избягване на по-нататъшно преобразуване на екосистемите за производство на култури.
И все пак тези решения, и по-специално практиките за управление на почвата, не се използват напълно в много части на света.
Това е мястото, където земеделските стопани са от изключително значение. Земеделските стопани са управители на почвата и само чрез тях можем да постигнем промяна на парадигмата от „разграждане-изоставяне-миграция“ към „възстановяване-поддържане-защита“.
Но фермерите се нуждаят от причини за промяна, като краткосрочни и дългосрочни стимули, подходящо обучение и благоприятна пазарна среда. Що се отнася до съществуващите практики за устойчиво управление на почвата, фермерите са изправени пред редица бариери, включително липса на познания за методите, недостатъчен капитал за инвестиране в необходимата техника и по-високи производствени разходи. Страхът от риск и загуба на пари и нежеланието да се отдалечим от традицията също могат да играят роля.
Нуждаем се от иновативни идеи, които да помогнат на земеделските производители да приемат ролята си на управители на почвата, например:
Ангажирането им с най-лесните за възприемане практики за начало.
Цената на храната да отразява истинската й цена, която би включвала премия, за да могат земеделските стопани да възстановят разходите за управление на почвата.
Въглеродни кредити за устойчиви практики за управление на почвата.
Зелени облигации за набиране на капитал за фермерите.
Етикетиране на продукти, показващо информация за устойчивост, която не само дава кредит на фермерите, но и помага на клиентите да вземат информирани решения за покупка.
Използвайте блокови вериги за свързване на фермерите с клиентите.
За да се реализират тези идеи, ще са необходими съгласувани усилия от страна на политиците, лицата, вземащи решения в частния сектор и други, включително банки, агенции за застраховане на земеделски стопанства, хранителни компании до агробизнеси и местни държавни агенции. Всички страни трябва да вземат участие, да споделят идеи и най-добри практики и да донесат своя опит в този критичен разговор и оценяване на почвата.
За бъдещите поколения трябва да работим заедно!
Автор: Varun VATS
Срокът за подаване на заявленията е кратък - до 18.12.2019 г.
Национална служба съвети в земеделието (НССЗ) изготвя безплатно проектни предложения на кандидатите по стартиралата на 22.10.2019 г. процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.007 по подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематичната подпрограма“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР 2014-2020). Експертите на НССЗ имат готовност също така и да съдействат при електронното подаване на проектните предложения през Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН 2020) на https://eumis2020.government.bg/.
Какво е необходимо, за да се възползвате от безплатните услуги на НССЗ?Да отговаряте на изискванията за допустимост по подмярка 4.2.2 и
Да подадете Заявление за получаване на консултантски пакет „ТП 5.2б“ от подмярка 2.1.2 „Консултантски услуги за малки земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020.
Основна информация, свързана с отворената процедуда за подбор № BG06RDNP001-4.007 по подмярка 4.2.2 на ПРСР 2014-2020 можете да откриете в изготвеното от Звеното за управление на Национална селска мрежа РЕЗЮМЕ.
Заявление за получаване на КП ТП 5.2б по подмярка 2.1.2 се подават в периода от 23.10.2019 г. до 18.12.2019 г. (вкл.) към Териториалните областни офиси (ТОО) на НССЗ.
Източник: www.naas.government.bg; www.mzh.government.bg
ДФ „Земеделие“ изплати близо 4,3 млн. лв. на 50 свиневъди по схемата „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към свинете". Субсидирани са близо 220 000 угоени прасета, реализирани в периода от 1 май до 31 август тази година.
Помощта се предоставя за отгледани и реализирани угоени прасета при спазване на изискванията, включени в указанията за прилагане на схемата. Държавната помощ покрива направените разходи или пропуснати приходи, свързани с ангажиментите за хуманно отношение към свинете, поети за най-малко 5 години - от 2018 до 2022 г.
Финансово подпомагане се предоставя на предприятия, ангажирани в първичното производство на селскостопанска продукция. Те трябва да са регистрирани по реда на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и да нямат задължения към ДФЗ и държавата.
Схемата за хуманно отношение към свинете обхваща три мерки. Първата е за обезпечаване на свободна подова площ над задължителните стандарти. Втората мярка покрива изискването в животновъдния обект да е осигурено изкуствено осветление за най-малко 11 часа в денонощието. Третата мярка е насочена към изхранването на свинете. При нея изискването е фуражът да съдържа не повече от 2,5 mg/kg деоксиниваленол. Това условие се покрива чрез полагане на допълнителни грижи, свързани с извършване на постоянен лабораторен контрол на фуражите.
За да получат подпомагане по схемата, земеделските стопани доказват пред ДФЗ и БАБХ изпълнението на доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към свинете, които надхвърлят задължителните стандарти.
С решение на УС на ДФЗ за 2019 г. по схемата за хуманно отношение към свинете е разпределен финансов ресурс от 33 млн. лв. Стопаните получават помощта на четири транша през годината. До момента са преведени общо над 18 млн. лв.
Според промени, заложени в Закона за Бюджета на ДОО за 2020 г., регистрираните земеделските производители и тютюнопроизводителите ще плащат по-високи осигуровки. Минималният осигурителен доход може да стане от 400 на 610 лв.
Всички процедури към Местните инициативни групи (МИГ), кандидатствали по Подхода ВОМР по ПРСР 2014-2020 от 2018 г. са финализирани, а тези за 2019 г. са завършени на половина. Реално изплатени към момента са 23 млн. лева спрямо общия бюджет от над 363 млн. лв. (186 млн. лв.). Това съобщи изпълнителният директор на ДФЗ Васил Грудев при откриването на Международна конференция „Сътрудничество – инструмент за промотиране на местното развитие“ в Разлог.
От тях по подмярка 19.4 «Текущи разходи и популяризиране на стратегия за водено от общностите местно развитие», с бюджет от над 60 млн. лв., са преведени близо 19 млн. лв. Останалите оторизирани 4 млн. лв. са за подготвителни дейности по подмярка 19.1, където бюджетът е 9,3 млн. лв. Рискът от загуба на средства по подхода ВОМР е сведен до минимум, следствие на незабавно взети управленски решения, които новото ръководство предприе през последните три месеца, поясни Грудев.
Максимално сме ускорили процесите по контрол и одобряване на процедурите за избор на проектни предложения по подмярка 19.2 «Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие» на Местните инициативни групи (МИГ) по ПРСР 2014-2020 г., изтъкна Грудев. Той поясни, че по подмярката, която е с бюджет от близо 180 млн. лв., в ДФЗ са постъпили 231 процедури с общ брой от 1 128 проекта към тях. Разпределението им по подмерки е следното:
• 68 процедури по подмярка 7.2
• 52 процедури по подмярка 4.1
• 41 процедури по подмярка 4.2
• 37 процедури по подмярка 6.4.1
• 25 процедури дизайнерски мерки на МИГ
• 8 процедури по други мерки (4.1.2, 4.2.2, 8.6, др.)
В процес на контрол са 145 процедури. Към момента Разплащателната агнеция е одобрила 37 от тях и вече са подписани 15 тристранни договора. Те са с общ размер на субсидията от близо 2,5 млн. лв. Грудев уточни, че за преодоляване на натрупаното забавяне при обработката на процедурите на МИГ са определени 19 допълнителни екипа експерти от областните дирекции на ДФЗ. Те имат ангажимент до края на годината да обработят общо 76 процедури на МИГ-овете.
НА ПЪРВО МЯСТО В ЕВРОПА СМЕ ПО СЪБИРАНЕ НА ОПАКОВКИ ОТ ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
България се класира на първо място в Европа за най-добра ефективност по ключов екологичен показател – събиране на опаковки от продукти за растителна защита в земеделието.Тази година количеството на събраните опаковки достигна около 500 тона.
От тях 91% са рециклирани, а 9% са обезвредени.
Това беше съобщено днес на годишна конференция на тема „За чисто земеделие и сигурна околна среда 2019 г.“. по инициатива на Асоциация растителнозащитна индустрия България (АРИБ).
91% от опаковките са рециклирани, а 9% са обезвредени.
Средните данни за събираемост в различните държави в Европа през 2017 г. са между 60% и 95% от общото количество опаковки, пуснати на пазара.
В системата за събиране и управление на опаковките от продукти за растителна защита у нас, създадена преди 5 години от АРИБ, участват близо 4000 земеделски стопани.
Министър Танева връчи наградата “Най-отговорен земеделски стопанин” за 2019 г. на Георги Хаджийски, земеделски производител от Враца, който събира и рециклира опаковки от пестициди от 2013-та година.
07 Ноември 2026
Произвеждаме филми, видео материали и национално телевизионно предаване за селското стопанство. Специализирани сме в селскостопанската тематика и разполагаме с богата база видеоматериали от всички сектори на растениeвъдството, растителната защита, семената и селскостопанската техника, както и от събития у нас и в Европейския съюз, свързани със земеделието.
Филмова къща АСТАНИК
+359 (0)2 8719526
+359 (0)88 3363306
+359 (0)88 6792453
София 1797, ж.к. “ Младост ” бл.101, вх. 11, ап. 192
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Съдържанието на agroinfo.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на агенция АСТАНИК ООД, освен ако изрично е посочено друго.
