15 Ноември 2026
Admin2

Admin2

? Основни срокове по месеци
? Март 2026
Преходно национално доплащане за тютюн (ПНДТ) – плащане до края на март.
Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ) – между 20 март и 10 април.
? Април 2026
Окончателно плащане по Основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) – очаква се през април.
Обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци – между 20 април и 10 май (9 интервенции).
? Май 2026
Обвързано подпомагане за:
протеинови култури
памук
малки земеделски стопани
Стартира поетапно изплащане по 8-те еко схеми, като първи ще бъдат:
Еко-БЖ (биологично земеделие – животни)
Еко-ЗВПП (зелено торене и органично наторяване)
Еко-ПЗП (постоянно затревени площи)
Еко-РОК (разнообразяване на културите)
? Юни 2026
До 10 юни:
Еко-НИП (намаляване използването на пестициди)
До 20 юни:
Еко-ТН (екологично поддържане на трайни насаждения)
Еко-ГТ (биоразнообразие в горски екосистеми)
През юни (последни плащания по Кампания 2025):
Еко-БРЕИ (биологично разнообразие и екологична инфраструктура)
Допълнително подпомагане за млади земеделски стопани (МЗС)
Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР)
⚖️ Важно уточнение
Графикът е индикативен (ориентировъчен). Плащанията са съобразени с действащия към момента закон за разходите през 2026 г., което означава, че не могат да надвишават нивата от същия период на предходната година.

100 ГОДИНИ РIONEER®

25 Февруари 2026
100 ГОДИНИ РIONEER® в световен мащаб и 30 успешни години в България – на впечатляващо тържество с 300 гости Кортева Агрисайън почете юбилея и хората, които наложиха марката Рioneer® “ на лидерски позиции у нас.
YYYYYYYYRRRRRRRTTTTTIIJJVEEE
NBBEWWW
От 2 март до 10 март 2026 г. се открива прием на заявления за предоставяне на „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“ за щети, настъпили през 2024 г.
Документи се подават в Областните дирекции на ДФ ”Земеделие”, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” по постоянен адрес на физическото лице (при кандидатстване на ФЛ) и по седалището на едноличния търговец или юридическото лице (при кандидатстване на ЕТ и ЮЛ).
Подпомагането се осъществява при следния интензитет:
до 80 % от действителните разходи за отглеждане при следните култури:
- сливи 3147 евро/хектар
- костилкови овощни видове /джанки/ 3147 евро/хектар
до 40 % от действителните разходи за отглеждане при следните култури:
- слънчоглед 299 евро/хектар
- фасул полски 439 евро/хектар
- царевица 491 евро/хектар
- царевица* 448 евро/хектар
*Ставка за площ с царевица, която е подпомогната през 2025 г. по извънредна мярка за компенсиране на щетите от суша по културата царевица., съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2675. Тази ставка е редуцирана с размера на подпомагането - 43 евро.
На подпомагане подлежат земеделски стопани с констативни протоколи издадени от 01.08.2024 г. до 31.10.2024 г. включително за 100% пропаднали площи с напълно унищожени земеделски култури за щети, причинени от буря, градушка и суша през 2024 г. Те трябва да са включени в единния регистър на издадените констативни протоколи, изготвен от МЗХ на земеделски стопани за 100% пропаднали площи с напълно унищожени земеделски култури, за щети, в следствие на природно бедствие или неблагоприятно климатично събитие по, настъпили през 2024 г.
На подпомагане не подлежат площи със земеделски култури, невстъпили в плододаване (отнася се за трайни насаждения). Площи, които са подпомогнати по някоя от интервенциите за обвързана подкрепа по директни плащания, за същите площи и култури, за Кампания 2024. Площи, които са подпомогнати по настоящата държавна помощ, не се подпомагат по някоя от интервенциите за обвързана подкрепа по директни плащания, за същите площи и култури, за Кампания 2024. Не се допуска подпомагане на площи, които са заявени за подпомагане по интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване, за същите площи и култури, за Кампания 2024.
Срокът за изплащане на средствата се определя с Решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие”, след утвърждаване на бюджета по помощта.
Указанията за прилагане на помощта са публикувани на интернет сайта на ДФЗ в раздел „Схеми и мерки за подпомагане“, секция „Държавни помощи“, подсекция „Краткосрочни схеми за подпомагане“.
В периода януари – октомври 2025 г. са внесени:
? 248,3 хил. тона пресни зеленчуци – ръст от 7,1% на годишна база
? 327 хил. тона пресни плодове – увеличение от 3,3% спрямо същия период на предходната година
Данните показват продължаваща тенденция към нарастване на вноса при пресните продукти.
? Зеленчуци
Ръстът при вноса на пресни зеленчуци се дължи основно на:
?️ Сладки пиперки: +5,3 хил. т (+21,7%)
? Лукови зеленчуци: +4,9 хил. т (+22,6%)
? Краставици и корнишони: +3,2 хил. т (+16,4%)
? Зеле: +3,1%
? Картофи: +7,3%
? Тиквички: +9,6%
? Патладжани: +19,2%
? Марули: +24,8%
Спад се отчита при:
? Моркови и репи: –1%
? Гъби: –0,8%
? Плодове
Над 40% от целия внос се формира от цитруси и банани – общо 135,1 хил. т, но с 4,7% по-малко на годишна база.
? Ябълките запазват значителен дял (10,3%), но вносът им намалява с около една трета – до 33,7 хил. т.
? Ръст се отчита при:
? Грозде: +5,7%
? Круши: +10,6%
? Черупкови плодове: +28,9%
? Киви: +30%
? Ягоди: +30,2%
? Кайсии: +36,4%
? Дини: +49,7%
? Боровинки: +54,5%
? Сливи: почти 8 пъти повече
? По-малко са внесени:
? Череши: –53,7%
? Праскови: –9,5%
Към края на 2025 г. засетите площи с пшеница за следваща реколта са с 5,4% под нивото отпреди една година. При останалите основни есенни култури е налице
увеличение на засетите площи с между 7,6% (тритикале) и 55,8% (рапица).
Засети площи с есенници през 2025 г. (ха)
Пшеница - от 1 142 915 ха до 1 080 649 ха или по-малко с 5,4%.
Маслодайна рапица от 101 094 ха до 157 455 ха или увеличение с 55,8%.
Ечемик от 163 412 ха до 178 316ха или повишение с 9,1%.
Ръж от 6 405 ха до 7 029ха, или ръст с 9,7%.
Източник: оперативни данни от областните служби „Земеделие“, обработени от МЗХ
?Прием на Заявления за Подпомагане по Интервенция „Инвестиции за Преработка на Селскостопански Продукти“
Министерството на земеделието и храните обяви прием на заявления за подпомагане по интервенция, насочена към опазване на околната среда, в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.
Цели на Интервенцията
• Справяне с климатичните промени: Подкрепа за проекти, които намаляват негативните въздействия върху околната среда.
• Насърчаване на преработката: Обръщане на внимание на биологичните суровини.
Допустими Кандидати
?• Земеделски стопани
?• Групи/организации на производители
? Преработвателни предприятия
Видове Подкрепяни Инвестиции
• Строителство и модернизация на пречиствателни съоръжения.
• Оборудване за третиране на отпадъци.
• Инвестиции в съоръжения за съхранение и оползотворяване на отпадъчни суровини.
• Инсталации за пречистване на отпадъчни води.
• Производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление.
Бюджет
?
• Общ бюджет: 70 248 792,00 евро
o За заявления за подпомагане: 63 223 912,80 евро
?Крайни Срокове
• Прием на заявления: до 12 май 2026 г.
Допълнителна Информация
• Подробности относно условията за кандидатстване и изпълнение на одобрените проекти можете да намерите на страницата на Стратегическия план и в СЕУ.

Според официалните данни от ЕС, царевицата, която се отглежда в отделните страни, запазва някои основни параметри спрямо предходната 2024 г. като в отделни региони добивите и общото производство е намаляло.

✔️ В повечето страни членки — независимо дали северни или южни — добивите варират значително в зависимост от условията на отглеждане, сушата и интензивността на агротехнологиите.
✔️ Проучване за периода до 2024 г. отчита средни добиви около 6,7 тона/ха в ЕС за царевица.

За 2025 г. специфични средни добиви все още не са обобщени от официални ЕС справки, но според прогнозите за нивата на продукция те се движат в подобни граници — между около 6–7 тона/ха

Прогнозен обем на царевичната продукция: приблизително 56–61 млн. тона
Причини за вариации: климат (суша), намалени площи, регионални различия в напояването и агротехнологиите

  • Франция е традиционен лидер в ЕС по продукция на царевица.

  • По данни за 2024 г. тя произвежда около 12 млн. т царевица, което я прави най-големият отделен производител в блока.

  • За 2025 г. прогнозите сочат, че добивите във Франция могат да бъдат под натиск от климатични фактори, като очакванията за общото производство остават значителни.

  • Полша традиционно е сред водещите производители в ЕС, с продукция около 8.7 млн. т през 2024 г.

    • Освен голяма продукция, Полша е важен експортьор на царевица: през сезона 2024/25 тя е изпратила над 617 500 т извън ЕС.

    • През 2024 г. Румъния също стои високо с около 8.4 млн. т царевична продукция.

    • С повече от половината от целия експорт на царевица от ЕС през сезона 2024/25, Румъния е най-големият износител в блока.

    • Испания има значителни площи със царевица, но обемите й обикновено са под тези на Франция, Полша и Румъния.

    • Влиянието на климатични условия в части от Испания може да води до вариации в добивите. (общ тренд, не специфична стойност)

    • Румъния и Полша са сред водещите износители на царевица в ЕС, като заемат над 75 % от общия износ (Румъния над 50 %, Полша около 26 %).

Напояването на земеделски площи остава ключов инструмент за стабилизиране на добивите, особено в условия на променящ се климат и по‑чести периоди на засушаване. В Европейския съюз обемът и дялът на напояваните земи варират значително между държавите, отразявайки климатични различия, исторически инвестиции в инфраструктура и традиции в селското стопанство.

Според последните данни за дял на земеделска площ, оборудвана или използвана за напояване, първенци са Гърция - 70,4 % и Нидерланция - 50,1 %, следват Италия - 43,5 %, Малта - 44,5 %, Кипър - 31,6 %, Португалия - 31,5 %, Испания - 23,4 %, Франция 14,6 %, Унгария 4,4%.

Дадените проценти показват частта от земеделските площи, които са оборудвани или се използват за напояване — най‑актуалните данни, базирани на FAOSTAT и Евростат.

Данните ясно открояват регионален модел:

Страни от Южна Европа като Гърция, Италия, Португалия, Кипър и Испания имат значително по‑голям дял напоявани площи.

В северна и централна Европа (напр. Германия, Унгария) делът е много по‑нисък.
Нидерландия, макар и с по‑малко земеделски площи общо, показва висок процент напоявани земи, вероятно поради интензивни агрикултурни практики.

Тези различия се обуславят основно от климатичните условия и историческата необходимост от напояване в по‑сухите региони на Средиземноморието, които традиционно развиват по‑широка инфраструктура за достъп до вода.


 

ИНФЛАЦИЯ НА ХРАНИТЕ В ЕВРОПА: Кои продукти отбелязаха най-голямо покачване на цените през 2025 г.?
Euronews Business разглежда как са се променили цените на храните в цяла Европа през 2025 г., разкривайки продуктите, които са отбелязали най-висока инфлация.
Цените на храните в ЕС са се повишили с 2,8% през 2025 г. в сравнение с предходната година. Инфлацията е била много по-висока за някои продукти, достигайки 10% за определени артикули според Евростат.
Турция беше явна аутсайдер по отношение на инфлацията на храните, като цените се повишиха с колосалните 32,8% през 2025 г., което подчертава по-широките проблеми с инфлацията в Турция. Следващото най-високо увеличение беше далеч по-ниско - 7,6% в Косово.
В рамките на ЕС Румъния регистрира най-високата инфлация на храните - 6,7%. Инфлацията на храните остана висока в части от Източна и Югоизточна Европа през 2025 г. Румъния, България, балтийските държави и Балканите отбелязаха предимно темпове между 4% и 7%, което е доста над средното за ЕС.
Сред „Голямата четворка“ на ЕС, Франция регистрира най-нисък процент от 0,7%. Това е и третият най-нисък процент на инфлация при храните сред 36 европейски страни.
Инфлацията е 2,1% в Германия и Испания, докато Италия има най-висок процент сред водещите икономики на ЕС - 2,5%.
ДВУЦИФРЕНА ИНФЛАЦИЯ при шоколада, замразените плодове, говеждото и телешкото месо
От 64-те често срещани хранителни продукта, проследени от Евростат, цените са паднали за осем продукта и са останали непроменени за един. Всички останали са регистрирали увеличение на цените с различни темпове през 2025 г. в сравнение с 2024 г.
Три хранителни продукта регистрираха двуцифрена инфлация. Цените на шоколада се повишиха най-много - със 17,8%, следвани от замразените плодове с 13%, а говеждото и телешкото месо се увеличиха с 10%.
Освен челната тройка, няколко други хранителни продукта също отбелязаха значително увеличение на цените.
Цените на яйцата се повишиха с 8,4%, следвани от маслото с 8,3% и агнешкото и козето месо със 7,2%. Захарта, сладкото и медът се повишиха с 6,8%, докато прясното пълномаслено мляко се увеличи с 5,7%.
Продуктите, произведени от кореноплодни зеленчуци, се повишиха с 5,5%, пресните или охладени плодове с 5,4%, а плодовете отбелязаха общо увеличение от 5,3%. Хранителните масла и консервираните плодове се увеличиха с по 4,7%. Цените на птичето месо се повишиха с 4,4%, докато сушените плодове и ядките се увеличиха с 4,2%.
Кои хранителни продукти отбелязаха СПАД В ЦЕНИТЕ?
За разлика от това, цените на няколко продукта паднаха. Зехтинът регистрира най-голям спад от 22,9%. Цените се бяха повишили рязко през последните години, което прави 2025 г. забележим обрат на тази тенденция.
Захарта последва с 11% спад. Маслата и мазнините също паднаха с 5,4%, докато картофите паднаха с 5,2%.
Годишните промени в цените на хранителните продукти варират в различните държави.
Цените на шоколада се повишиха с повече от 30% в три държави: Полша (33%), Литва (32%) и Естония (32%). Албания отбеляза само 1% увеличение.
Инфлацията при цените на говеждото и телешкото месо се е повишила с над 20% в някои страни, което е два пъти повече от средното за ЕС от 10%. Нидерландия (23%), Хърватия (22%) и Латвия (21%) са регистрирали най-голямо увеличение в тази ключова категория храни.
Цените на говеждото и телешкото месо са останали непроменени в Швейцария. Франция (5%) и Италия (6%) са регистрирали най-ниско увеличение.
Euronews Business

Филмова къща АСТАНИК

Произвеждаме филми, видео материали и национално телевизионно предаване за селското стопанство.  Специализирани сме в  селскостопанската тематика и разполагаме с  богата база видеоматериали от всички  сектори на растениeвъдството, растителната  защита, семената и селскостопанската  техника, както и от събития у нас и в Европейския съюз, свързани със земеделието.

Контакти

Филмова къща АСТАНИК
+359 (0)2 8719526
+359 (0)88 3363306
+359 (0)88 6792453
София 1797, ж.к. “ Младост ” бл.101, вх. 11, ап. 192

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Сайта AgroInfo.bg използва бисквити.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него.

I understand