Репортаж на Таня Николчева
"Света София“или Църквата на светата Премъдрост Божия! В сърцето на мегаполиса огромни тълпи от туристи и поклонници непрестанно вървят към нея през целия ден... Това е православната църква, замислена да засенчи всичко, построено в древния свет от човека! И успява! Наречена така не на името на римската великомъченица София, а на божествената страна на Иисус Христос, тази църква в продължение на едно хилядолетие е била най- голямата с огромно влияние в християнския свят.
Първата църква, построена през 360 г. е опожарена през 404 година. Втората църква е разрушена по време на потушеното от Юстиниан Iвъстание през 532г. Веднага обаче започва строежът на новата величествена църква.Императорът им поставя амбициозната задача,да се създаде най-големия и велик храм в историята. За целта не са пестени средства и църквата е завършена в рекордно кратък период от 5 год. под зоркия контрол на самия Юстиниан 1.Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са докарани от езически храмове от антични градове в Мала Азия. За вътрешната украса от всички краища на процъфтяващата по това време Византийска империя набавили скъпоценни камънии злато, които, преработени от изкусните столични майстори, засияли във вътрешността на храма. Стените били покрити със стенописи и традиционните за това време златни мозайки, пресъздаващи сцени от Библията. В горната галерия са разкрити мозайки на Исус Христос, Св. Богородица, ктиторски портрети на византийски императори и съпругите им. В онези времена Иконостасът се издигал върху 12 златни колони, а иконите са били обковани със злато. С подобен обков са били евангелията и другите църковни книги. Шест хиляди полюлея и свещници осветявали огромното вътрешно пространство. Не е чудно че строежът на Света София изпразва имперската хазна.
При осветяването на църквата на 27 декември 537г. според преданието Юстиниан Велики изрича думите „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим. Наистина - в продължение на почти 1000 год. „Св. София“ е най-голямата църква в света и все още е четвъртата по площ на планетата.
Поради прекалено бързия строеж и сеизмичната активност в района, куполът на църквата пада частично няколко пъти през нейната дълга история, но е бързо възстановяван.
След нашествието н акръстоносците през 1204г. църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са и златните и сребърни обкови наиконостасаи вратите.
След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия.
Построени са 4минаретав ъглите ѝ, а през 16 в. османският архитектСинан достроява допълнителни странични контрафорси, които подобряват стабилността на постройката.
През 1934 г. Мустафа Кемал Ататюрк обявява сградата за музей. Доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямскитепромени. В днешни дни храмът е музей под закрилата на Юнеско.
"Златен купол виси от небесата" - пише за храма античният историк Прокопий в 561г . Сградата е смайвала хората векове наред . Поразява и днес с размерите и великолепието си. Общата й дължина е 120 м, централен кораб е дълъг 76.2 м, купоът е с диаметър около 31 м и височина над пода 56 м.
Двете странични галерии са отделени от голямата централна зала със 110 изящни мраморни колони.
След нейното построяване „Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове до ден днешен. Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от Синан и негови ученици, също следват основния план на „Св. София“.
Над входните врати са запазени фигурите на основателя на новата столица на Римската империя - св. Константин, изобразен с макет на града. Главния ктитор на храма император Юстиниян I, държащ макет на църквата, а над царските двери сияе образът на Св. Богородица с Младенеца. От тези врати е влизал в храма императорът с империатрицата. Тук са събличали своите царски одежди и с прости дрехи и смирение са влизали като останалите вярващи. На този камък, донесен от Голгота, е заставал императорът... На няколко стенописа го виждаме с торбичка пръст в ръка.Тя се давала на всеки император при коронясването му, за да не забравя, че е човек като другите. Недопустимо е било един император да пропусне повече от три неделни литургии в този храм. Направи ли го, народът вече знаел, че трябва да си избере нов владетел...