Интервю със Сирил Вилхелм - представител на "Пенерджетик" от Седмата Академия за фермери - Пловдив, 2019 г. :

- Какво представихте на българските фермери? - Днес говорихме за една нова технология, която опазва природните ресурси за целите на устойчивото земеделие. Ние имаме система, с която можем да подобрим производството, като намалим синтетичните вложения в почвата, за да получим по-добри лезултати. Предлагаме продукти в цялият спектър за отглеждане на културите, за водата, почвата и растенията , за оборската тор, животните и компоста.

- Какво препоръчвате на хората, които отглеждат земеделски култури?

- Горещо препоръчваме продуктите за почва, за да повишим качеството й. Това е най-важното нещо, защото всичко расте в почвата, от там получаваме всички хранителни вещества. След това е хубаво да използваме продукта за стимулиране на растенията, за да ги стимулираме да поемат повече хранителни вещества.

- Трябва ли да променим системата по която отглеждаме културите, за да приложим вашите продукти?

- Нашата система може да допълва всяка друга, но препоръчваме да се замислите какво влагате в производството и да намалите торенето, за да избегнете пренаторяването.

- Имате много опит в БГ, какво виждате, че се случва в последните години?

- Ние сме международна компания и това, което виждаме тук, е много по- добро, отколкото в много части на света. Винаги има какво да се подобри, но ние с Георги Мантарлиев работим много успешно с българските фермери, за да достигнем максимално близо до системата, в която се целим.

Промяната е неизбежна – казват радетелите за устойчиво земеделие! Всичко започва и завършва с почвеното плодородие – не се ли погрижим за него, не ни очаква нищо добро в близък и в дългосрочен план . Но – да не бъдем песимисти. И у нас вече в немалко стопанства се мисли за опазването и увеличаването на природните ресурси –това показа големият открит ден, организиран от Георги Мантарлиев, основател на Академия за фермери. По традиция срещата на топ земеделците е в землището на с. Вързулица, при известния зърнопроизводител Иван Събев. И тази година нивите на иновативния фермер са пример за ползата от приложението на новите идеи в земеделието – революционни идеи, които обръщат представите ни за традиционните земеделски практики. Преди 6 години Иван Събев започва да прилага пълната технология - без оран, с повърхностни обработки на 2-3 см, които щадят почвата, с директни сеитби, покривни култури, с приложение на биологичните продукти на „Биоенерджи“ и „Пенерджетик“. Днес фермерът е убеден – тези нови практики са бъдещето на земеделския бизнес. Много е говорено на тази тема в Академия за фермери. Друго е обаче да видиш на полето резултата от новите технологии. В прекрасните посеви на Иван Събев от пшеница и ечемик гостите на открития ден се убедиха – няма връщане назад, пътят оттук нататък е неделим от грижата за земята, която земеделецът ще остави на следващите поколения. Труден се очерта и този стопански сезон – суха есен, студена пролет, наводнения, градушки - природни катаклизми, пред които изглеждаме безсилни. Така ли е обаче? Можехме ли в някои отношения и сами да си помогнем? Георги Мантарлиев има мнение , което записахме наскоро.

 - Казвам се Алдрюс Гигиаскас от Литва и съм асистент професор в Университетът във Вилнюс, шеф на лабораторията за проучвания на Био Енерджи.-Какво представихте днес на българските земеделци?

 - Днес говорих за устойчивото земеделие, как да поддържаме почвата здрава и как да запазим и  увеличим микроорганизмите и биоразнообразието в нея.

- Защо микроорганизмите са толкова важни за растението?

• Защото трябва да разберем, че почвата е жива система и в нея можем да намерим много различни микроорганизми, които да действат като биостимулатори за растенията. Ние виждаме  взаимодействието между растенията, почвата и бактерии и други микроорганизми.  Те  помагат на растенията да увеличат запасеността си  с азот,  фосфор,  калии и т.н. както и да го защитят от патогенни гъби.

• Кои са грешките, които допускаме с конвенционалното отглеждане на културите?

• Първата грешка е начинът, по който мислим, защото в повечето случаи правим,  каквото решим,  само и само за да получим печалба и не мислим за последствията.  Когато добивът ни намалее,  единственото нещо,  което ни хрумва,  е да увеличим торенето с минерални торове.

 Трябва да започнем да мислим по друг начин,  може би да намалим синтетичните торове,  но да добавим някои биологични торове.  И дори добивът да остане същият или да спадне малко,  но като намалим химичните торове,  а за сметка на товада  увеличим биологичните торове и продуктите на Пенерджетик например като активатори на организмите в почвата. Така че основният проблем е нашето мислене. Все още  малко са фермерите,  около един процент само,  които се замислят за биологичните алтернативи.

• Говорихте за значението на разграждането на растителните отпадъци, за азотофиксиращите бактерии. Кои са продуктите,  които предлагате на българския пазар?

• Ние предлагаме цялата гама продукти,  защото като се използва само един, например азотофиксиращите бактерии, те ще поддържат нивото на азот,  но това не е достатъчно.  Ние трябва да имаме по-комплексен подход, трябва да мислим и за азота,  но и за фосфора и калия. Това са основни елементи,  които са нужни за всички растения и трябва да увеличим нивата на всички тях.  

Те се съдържат  в  огромни количества в околната среда или във въздуха и почвата,  но растенията не могат да ги използват.  Например азотът съставлява близо 78 процента от въздуха,  но растенията не могат да го усвоят и ние намерихме микроорганизъм или по скоро природата е създала микроорганизъм,  който може да фиксира този азот и да го предостави на растението.  Така е и с фосфора и калия -  имаме огромни количества,  стотици хиляди тонове на хектар,  но те са неусвоими за растенията.  Само  чрез близкото взаимодействие между микроорганизмите и растенията те могат  да бъдат усвоени от околната среда. Теоретично,  ако създадем такива супермикроорганизми,  няма да имаме нужда от синтетични торове въобще, но това е въпрос на  бъдещето.

• Говорихте и за симбиозата между корена на растението и микроорганизмите. Как работи тази връзка?

• Работи много просто. Микроорганизмът ризобиум наример търси корените, защото,  за да оцелее,  той има нужда от тази връзка.  При тази симбиоза растението и микроорганизмите не могат да оцелеят поотделно в почвата и за тях е важно  да са заедно.  Както при  бобовите растения микроорганизъм влиза в симбиоза и депозира азот в техните грудки.   Тези връзки са много важни както за микроорганизмите,  така и за растенията.

• Разказахте и за начините, по които някои микроорганизми предпазват растенията от заболявания.

• Природата е създала микроорганизъм, който произвежда антибиотици.   Те се  освобождават в средата около този микроорганизъм. Ако той  иска да получи храна от растението,  то трябва да е здраво.  Затова той произвежда антибиотици срещу патогените,  за да не могат те да нападнат растението. Така то  ще отделя захар чрез фотосинтезата и  ще я споделя  с микроорганизмите.  Това е цикълът,  който работи  между растенията и микроорганизмите и този модел го виждаме и при разлагането на растителните отпадъци, защитата от болести и всички други взаимодействия межди микроорганизмите и растение.
• - Какви са вашите съвети как да подобряваме здравето на микроорганизмите в почвата?

• За да ги насърчим, трябва да използваме по-малко химикали, по-щадящи обработки на почвата,  защото не искаме да разваляме нейната структура.  Почвеният слой от 2-5 см е като нашата кожа и ако постоянно я пръскаме с химикали и я нараняваме механично,  ние я унищожаваме. Ако всяка година я нараняваме,  тя има нужда да се възобнови.  Затова най-добре да прилагаме  технологията „Но тил“ или много плитки обработки само върху най-горните няколко сантиметра от почвата.

 Намалете химичните торове,  защото те са като антибиотиците за нашето тяло –убиват микроорганизмите,  включително и  полезните,. Разбира се в близките десетилетия надали ще успеем да заменим напълно химичните торове с биологични,  но можем да намерим компромис и да ги използваме заедно.