- Казвам се Алдрюс Гигиаскас от Литва и съм асистент професор в Университетът във Вилнюс, шеф на лабораторията за проучвания на Био Енерджи.-Какво представихте днес на българските земеделци?
- Днес говорих за устойчивото земеделие, как да поддържаме почвата здрава и как да запазим и увеличим микроорганизмите и биоразнообразието в нея.
- Защо микроорганизмите са толкова важни за растението?
- Защото трябва да разберем, че почвата е жива система и в нея можем да намерим много различни микроорганизми, които да действат като биостимулатори за растенията. Ние виждаме взаимодействието между растенията, почвата и бактерии и други микроорганизми. Те помагат на растенията да увеличат запасеността си с азот, фосфор, калии и т.н. както и да го защитят от патогенни гъби.
- Кои са грешките, които допускаме с конвенционалното отглеждане на културите?
- Първата грешка е начинът, по който мислим, защото в повечето случаи правим, каквото решим, само и само за да получим печалба и не мислим за последствията. Когато добивът ни намалее, единственото нещо, което ни хрумва, е да увеличим торенето с минерални торове.
Трябва да започнем да мислим по друг начин, може би да намалим синтетичните торове, но да добавим някои биологични торове. И дори добивът да остане същият или да спадне малко, но като намалим химичните торове, а за сметка на товада увеличим биологичните торове и продуктите на Пенерджетик например като активатори на организмите в почвата. Така че основният проблем е нашето мислене. Все още малко са фермерите, около един процент само, които се замислят за биологичните алтернативи.
- Говорихте за значението на разграждането на растителните отпадъци, за азотофиксиращите бактерии. Кои са продуктите, които предлагате на българския пазар?
- Ние предлагаме цялата гама продукти, защото като се използва само един, например азотофиксиращите бактерии, те ще поддържат нивото на азот, но това не е достатъчно. Ние трябва да имаме по-комплексен подход, трябва да мислим и за азота, но и за фосфора и калия. Това са основни елементи, които са нужни за всички растения и трябва да увеличим нивата на всички тях.
Те се съдържат в огромни количества в околната среда или във въздуха и почвата, но растенията не могат да ги използват. Например азотът съставлява близо 78 процента от въздуха, но растенията не могат да го усвоят и ние намерихме микроорганизъм или по скоро природата е създала микроорганизъм, който може да фиксира този азот и да го предостави на растението. Така е и с фосфора и калия - имаме огромни количества, стотици хиляди тонове на хектар, но те са неусвоими за растенията. Само чрез близкото взаимодействие между микроорганизмите и растенията те могат да бъдат усвоени от околната среда. Теоретично, ако създадем такива супермикроорганизми, няма да имаме нужда от синтетични торове въобще, но това е въпрос на бъдещето.
- Говорихте и за симбиозата между корена на растението и микроорганизмите. Как работи тази връзка?
- Работи много просто. Микроорганизмът ризобиум наример търси корените, защото, за да оцелее, той има нужда от тази връзка. При тази симбиоза растението и микроорганизмите не могат да оцелеят поотделно в почвата и за тях е важно да са заедно. Както при бобовите растения микроорганизъм влиза в симбиоза и депозира азот в техните грудки. Тези връзки са много важни както за микроорганизмите, така и за растенията.
- Разказахте и за начините, по които някои микроорганизми предпазват растенията от заболявания.
- Природата е създала микроорганизъм, който произвежда антибиотици. Те се освобождават в средата около този микроорганизъм. Ако той иска да получи храна от растението, то трябва да е здраво. Затова той произвежда антибиотици срещу патогените, за да не могат те да нападнат растението. Така то ще отделя захар чрез фотосинтезата и ще я споделя с микроорганизмите. Това е цикълът, който работи между растенията и микроорганизмите и този модел го виждаме и при разлагането на растителните отпадъци, защитата от болести и всички други взаимодействия межди микроорганизмите и растение.
- - Какви са вашите съвети как да подобряваме здравето на микроорганизмите в почвата?
- За да ги насърчим, трябва да използваме по-малко химикали, по-щадящи обработки на почвата, защото не искаме да разваляме нейната структура. Почвеният слой от 2-5 см е като нашата кожа и ако постоянно я пръскаме с химикали и я нараняваме механично, ние я унищожаваме. Ако всяка година я нараняваме, тя има нужда да се възобнови. Затова най-добре да прилагаме технологията „Но тил“ или много плитки обработки само върху най-горните няколко сантиметра от почвата.
Намалете химичните торове, защото те са като антибиотиците за нашето тяло –убиват микроорганизмите, включително и полезните,. Разбира се в близките десетилетия надали ще успеем да заменим напълно химичните торове с биологични, но можем да намерим компромис и да ги използваме заедно.