Яйцето е на път да се превърне в  сериозен съюзник в битката срещу пластмасовото замърсяване, откриха учени от Принстънския университет.

Според техните новаторски изследвания, изсушените чрез замразяване и супер загряти яйчни белтъци могат да премахнат солта и микропластмасата от морската вода с 98 % до 99 % ефективност, уверяват ни в докладът  публикуван в Materials Today.

Белтъците на яйцата са сложна система от почти чист протеин.
Когато се изсушат чрез замразяване и се нагреят до 900 градуса по Целзий в среда без кислород, те образуват взаимосвързана структура от въглеродни нишки и графенови листове.
Тази „аерогелна“ структура действа като много стегнато сито, отсявайки неприятните микропластмаси или сол от водата.

Микропластмасата - малки частици пластмаса с дължина до 5 мм - е навсякъде. Според скорошно проучване консумираме  до пет грама микро и нанопластмаси всяка седмица.
Феноменът може да има опасни последици за здравето.
Малките частици се задържат в човешката кръв, настаняват се в органите и замърсяват плода. Новопоявилите се изследвания показват, че те може да са в състояние да индуцират канцерогенеза в клетките, процесът, който предизвиква ракови мутации.

Сами яйцата не могат да решат този проблем - хората са произвели повече от 8,3 милиарда тона пластмаса от 50-те години на миналия век.Но ако изследователската група може да усъвършенства производствения процес, те биха могли да помогнат с пречистването на водата в по-голям мащаб.
Въпреки че закупените от магазина яйца могат да бъдат част от решението, изследователите също търсят производството на синтетични протеини със същите филтриращи качества.
„Активният въглен е един от най-евтините материали, използвани за пречистване на вода. Сравнихме нашите резултати с активен въглен и се справяме много по-добре“, споделят учените.

Източник : euronews

САЩ одобри първата в света ваксина за медоносни пчели, предназначена да защити незаменимите полинатори от болестта на американския гнилец, причинена от ларвите на Paenibacillus.

Разработена от американската биотехнологична компания Dalan Animal Health, ваксината получи одобрение от Министерството на земеделието на САЩ (USDA) през първите дни на януари 2023 г.
Ваксината идва под формата на мъртви бактерии, които се смесват с храната, консумирана от пчелите-работнички.След това ваксината се усвоява и прехвърля към жлезите, които произвеждат пчелно млечице, богатият на хранителни вещества секрет, който се дава на кралиците- майки. Кралицата поглъща желето и фрагменти от ваксината се прехвърлят в нейните яйчници и развиващите се яйца. След като са били изложени на неактивните бактерии, развиващите се ларви излизат от яйцата си с имунитет срещу американския гнилец.

Американският гнилец може да бъде катастрофален за кошерите на пчелите. Това е силно инфекциозно заболяване, въведено в кошера от плаващи пчели от близките колонии, носещи спори на бактериите. Тези спори са изключително здрави и устойчиви на екстремни климатични условия, както и на и много химикали, които биха убили други бактерии.
След като болестта навлезе в кошера, убива младите ларви, които са най-уязвими към инфекцията. След това от мъртвите ларви се развиват спори, които ще се разпространят в останалите кошери, помитайки останалата част от колонията. Тежките инфекции могат сериозно да отслабят колонията и да унищожат целия кошер.
„Това е вълнуваща стъпка напред за пчеларите, тъй като ние разчитаме на антибиотично лечение, което има ограничена ефективност и изисква много време и енергия, за да го приложим към нашите кошери“, споделя Тревър Таузер, собственик на Tauzer Apiaries и член на борда на Калифорнийската държавна пчеларска асоциация.

„Ако можем да предотвратим инфекция в нашите кошери, можем да избегнем скъпи лечения и да съсредоточим енергията си върху други важни елементи за поддържане на пчелите ни здрави“, добави той.

Технологията не включва генетично модифицирани организми, казва Далан и може да се използва в органичното земеделие.

Освен меда, на пчелите се разчита и за опрашване на храна. Според FDA около една трета от храната, консумирана в САЩ, идва от култури, опрашени от медоносни пчели. Ето защо глобалният спад на пчелите и другите опрашващи видове е толкова обезпокоителен. Има много фактори зад този колапс – от изменението на климата и унищожаването на местообитанията до прекомерната употреба на пестициди – но болести като гнилеца също са основен фактор.