Учени в Източна Азия изчисляват годишни загуби от 63 милиарда долара, в следствие на компроментирана реколта, резултат от вредните емисии на изкопаемите горива, предизвикали изменението на климата, предава Ройтерс.
Заради високите нива на замърсяване с озон, в Китай, Южна Корея и Япония наблюдават сериозен спад на добивите от пшеница, ориз и царевица, според проучване, публикувано в списание Nature Food.
Само Китай губи една трета от потенциалното си производство на пшеница и почти една четвърт от добива на ориз, тъй като озонът нарушава растежа на растенията. Това има тревожни последици отвъд региона, тъй като Азия осигурява по-голямата част от световните доставки на ориз.
„Източна Азия е една от най-големите кошници за хляб и ориз в света“, каза водещият автор Джаожонг Фън, изследовател по околната среда в Университета за информационни науки и технологии в Нанкин.
Азия също е гореща точка за озон, образуван, когато слънчевата светлина взаимодейства с парникови газове като азотен оксид, въглероден оксид и летливи органични съединения, които се отделят при изгарянето на изкопаеми горива.
В стратосферата озонов слой предпазва планетата от ултравиолетова радиация. Но по-близо до повърхността на Земята, озонът може да навреди на растенията и животните, включително и на хората.
Фън и колегите му са използвали данни от мониторинг на озона, за да оценят щетите по реколтата на приблизително 63 милиарда долара. Предишни изследвания по темата са използвали компютърни симулации за оценка на икономическото въздействие на замърсяването с озон върху културите.
Озонът „вреди пряко на продоволствената сигурност в Китай и за трите култури“, казва Фън.
Това е повод за сериозна тревога в Китай, който вече е притеснен от влошаващото се качество на земята. Страната трябва да изхрани една пета от населението на света само със 7% от земеделската земя на планетата.
Тъй като индустрията, енергетиката и градската експанзия се конкурират за ограничени земни ресурси, Китай загуби около 6% от обработваемата си земя - или 7,5 милиона хектара - от 2009 до 2019 г., според държавно проучване на земята, публикувано през август миналата година. Пекин тогава начерта „червена линия“ за защита на съществуващите земеделски земи, а експертите все още очакват общата им площ да се намали допълнително до 2030 г.
„В някои части на света замърсяването с озон е дори по-лошо за културите от другите големи стресови фактори като топлина, суша и вредители“, казва Катрина Шарпс, анализатор на пространствени данни в Центъра за екология и хидрология на Обединеното кралство. В проучване от 2018 г. тя и други изследователи оценяват глобалните загуби на добив на пшеница от замърсяването с озон възлизат на 24,2 милиарда долара годишно между 2010 и 2012 г.
Нивата на озона намаляха в Америка и Европа през последните две десетилетия с въвеждането на по-строги мерки за качество на въздуха. Но замърсителят се увеличава в Азия.
Според учените, най-добрият начин за намаляване на нивата на озон е да се ограничи използването на изкопаеми горива - същото действие, необходимо за намаляване на емисиите на парникови газове, причиняващи изменението на климата.
Без по-строг контрол на емисиите в Азия, твърдят те, „нещата ще се влошат“.
Източник: „Ройтерс“ по публикация в списание „Nature Food“.
